Типични грешки по философия

Сократовият метод (маевтика) — не е просто задаване на въпроси

Учениците описват маевтиката просто като „метод с въпроси“, без да схванат целта ѝ — извеждане на скрито знание чрез диалог.

Категоричният императив на Кант — не се бърка с обикновено правило

Учениците описват категоричния императив просто като „да правиш добро“, без да схванат точната му формулировка за универсализируемост.

Логическа грешка „хлъзгав склон“ (slippery slope)

Учениците не разпознават този тип невалиден аргумент в текстове за анализ, когато малка стъпка се представя като водеща неизбежно до краен, катастрофален резултат.

Дедукция и индукция — посока на разсъждението

Учениците объркват кой метод върви от общото към частното и кой обратно.

Емпиризъм срещу рационализъм — извор на познанието

Двете течения отговарят различно на въпроса откъде идва знанието, но учениците не могат да свържат правилно философ с течение.

Теория на идеите на Платон срещу учението на Аристотел за формата

Двамата философи се бъркат на изпита, защото Аристотел е ученик на Платон, но обръща неговата теория с краката нагоре.

Етика срещу морал — не са синоними на изпита

В говоримия език думите се използват като синоними, но във философския анализ имат прецизно различно значение.

„Атакуваш човека, не аргумента“ — логическата грешка ad hominem

В задачите за аргументация се иска да разпознаеш грешка в разсъждението. Три се срещат най-често.