По-долу обясняваме какво точно мерят CPM и WPM, какво показва най-голямото изследване на писането досега, защо точността е по-важна от скоростта и как да се измерите честно с безплатния тест за скорост на писане.
CPM и WPM — какво мерят
CPM (characters per minute, знаци в минута) е основната мярка в България. Брои се всеки верен знак: буква, интервал, запетая, точка. Ако за една минута напишете 300 верни знака, скоростта ви е 300 CPM.
WPM (words per minute, думи в минута) е мярката, която ще срещнете в английски и немски сайтове и изследвания. За да не зависи от това дали думите са къси или дълги, „дума“ е условно 5 знака. Затова WPM = CPM ÷ 5: 300 CPM = 60 WPM.
При опит, по-кратък или по-дълъг от минута, резултатът се преизчислява: 560 верни знака за 2 минути са 280 CPM, или 56 WPM.
В немскоезичния свят често се говори за „Anschläge pro Minute“ (натискания в минута) — по смисъл това е същото като CPM.
Ориентири по възраст и професия
Таблицата събира общоизвестни, закръглени ориентири. Използвайте я, за да се ориентирате, а не като изпитна норма — официални български стандарти по възраст няма, а резултатът зависи и от текста, и от азбуката, и от това дали пишете на компютър или на телефон.
| Кой | CPM | WPM |
|---|---|---|
| Дете 8–10 г. (3–4 клас) | 40–80 | 8–16 |
| Ученик 11–14 г. (5–8 клас) | 80–150 | 16–30 |
| Ученик 15–18 г. | 150–220 | 30–44 |
| Възрастен, работи с компютър | 180–250 | 36–50 |
| Офис, администрация | 250–320 | 50–64 |
| Професионален машинописец | 350–480 | 70–96 |
Закръглени общоизвестни ориентири, не официални норми.
Какво казват реалните данни
Най-голямото публикувано изследване на писането на физическа клавиатура е на университета Аалто (Финландия) и университета в Кеймбридж — „Observations on Typing from 136 Million Keystrokes“ (Dhakal и колеги, конференцията CHI, 2018). В него 168 000 доброволци преписват изречения на английски в онлайн тест.
Резултатите: средната скорост е 52 WPM (около 260 CPM), а най-бързите участници пишат 120 WPM. Авторите сравняват това с професионално обучените машинописци от 70-те и 80-те години, които обикновено са достигали 60–90 WPM.
Две находки са особено полезни за всеки, който тренира. Първо, по-бързите пишещи правят по-малко грешки — бавните губят много време да забележат и поправят грешката си. Второ, част от бързите хора натискат следващия клавиш, преди да са пуснали предишния (т.нар. rollover), при 40–70% от натисканията.
Изследването е и честно за десетопръстното писане: самоуки хора с по-малко от десет пръста в него могат да бъдат толкова бързи, колкото обучените. Това не прави метода излишен — десет пръста дават равномерно натоварване и позволяват да не гледате клавиатурата, — но показва, че скоростта идва от практиката, а не само от техниката.
Данните са за английски текст на латиница. За български на кирилица числата ще са по-ниски — не се притеснявайте, ако сте под 52 WPM.
Защо точността е по-важна от скоростта
Всяка грешка струва поне два допълнителни удара — изтриване и поправка — плюс секундите, докато я забележите. Затова 300 CPM с 85% точност е по-бавно в реална работа от 250 CPM с 98%.
Точността е и знак, че пръстите вече знаят пътя. Когато се целите в скорост, преди движенията да са автоматични, затвърждавате грешките. Първо равен ритъм и 95%+, после бързина.
- Под 90% точност — забавете, опитът не показва реалното ви ниво.
- 95–97% — добро работно ниво.
- 98%+ — отлично; оттук нататък скоростта расте най-лесно.
Защо на кирилица обикновено сме по-бавни
Повечето хора пишат малко по-бавно на кирилица, отколкото на латиница. Причините са практически: много от нас са свикнали първо с латиница (пароли, адреси, програмиране), на БДС подредбата има повече клавиши в горния ред и вдясно, а честите български букви са разпределени по различен начин от английските.
Затова в нашия тест класациите са отделни за кирилица и латиница — сравнявате се с хора, които пишат на същата азбука. Ако не сте сигурни коя подредба е вашата, вижте БДС или фонетична.
Как да се измерите правилно
- 1
Изберете 60 или 120 секунди
В нашия тест има само 60 и 120 секунди: по-кратък опит се влияе твърде силно от един удачен или неудачен ред. 60 с дава стабилна мярка, 120 с — показва и издръжливостта.
- 2
Пишете с нормално темпо
Не спринтирайте. Искате да знаете как пишете в истинска работа, не най-добрите си 10 секунди.
- 3
Гледайте и точността
Резултат под 90% точност не е вашето истинско ниво — повторете по-спокойно.
- 4
Правете 3 опита и вземете средното
Един опит е случайност. Три опита в един ден са надеждна отправна точка.
- 5
Мерете веднъж седмично
Сравнявайте се със себе си — линията на собствения ви напредък казва повече от чуждото число.
Тестът ни е безплатен, работи на кирилица и латиница и пази рекорда ви, ако имате профил: пробвайте тук.
Как да станете по-бързи
- Научете изходния ред и позицията на пръстите — всичко друго стъпва на това.
- Спрете да гледате клавиатурата — ето как.
- Тренирайте по 10–15 минути всеки ден вместо час веднъж седмично.
- Ако учите от нулата, СоваТайп въвежда по един клавиш на ниво — безплатно, на кирилица и латиница.
- За структуриран план вижте програмата за 30 дни.
Упражнявай се безплатно
Прочети още
Източници
- Aalto University — The traits of fast typists discovered by analysing 136 million keystrokes (2018)
- Dhakal, Feit, Kristensson, Oulasvirta — Observations on Typing from 136 Million Keystrokes, CHI 2018
- Aalto User Interfaces — страница на изследването и данните
- Words per minute — определение (5 знака = 1 дума)