НВО по БЕЛ за 7. клас — реален изпит (17.06.2019 г.)

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в българските домове. По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки — вълнени. В зависимост от трудността на елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра за един месец. За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В най-богатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. Таблица — характерни особености: Котленски: характерни са ажурите (дупчиците) по контура на фигурите; типични са стилизираните звезди с ченгелчета, изображения на пеперуди, птици и разцъфнали клончета — символ на пролетта и плодородието. По този начин се разкрива постоянният стремеж на котленката към красивото. Чипровски: характерни са геометричните фигури, всяка със своя символика (ромбът се свързва с безкрайността и вечността). Чипровските килими са двулицеви (еднакви от двете страни) и практични, защото са с гладка повърхност, а така върху тях се задържа минимално количество прах.